70 нови предмета откриха археолозите по време на последните разкопки на крепостта "Красен", която се намира южно от Панагюрище. Най-новите проучванията започнаха през септември тази година. Разкопките се извършват под ръководството на научнен сътрудник Валери Григоров и директорът на историческия музей в Панагюрище Георги Абдулов. През близо двумесечната си работа екипът е работил върху разкриването и консервацията на мощната вътрешна крепостна стена, дебела 2,60 м, която е част от най-старото отбранително съоръжение. 


Малцина знаят, че още древните траки са населявали района на крепоста "Красен" в края на бронзовата епоха. Първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха (ІV-VІ в.), преди Аспарух да обяви край Плиска, че "тук ще бъде България". Животът на селището е прекъснат за около 300 г. от варварските нашествия и трайното заселване на славяните. През Х в. възниква старобългарско неукрепено селище. През следващите 200 г., по времето на Втората българска държава, крепостта е надстроена и се възражда за живот. Твърдината престава да съществува като градски център и административна единица след турското нашествие в края на ХІV в.
При възобновените тази есен разкопки екипът на Валери Григоров и Георги Абдулов установява строителни пластове от различни периоди. Двамата се стремят да изяснят точно по какъв начин е бил охраняван северният вход на крепостта. И именно през тези два месеца на усилена работа са открити и новите 70 медни и железни предмета, както и части от различни оръжия. Впрочем, това бе очаквано. Защото жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - досега бяха намерени мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
"Красен" е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир, холандски талери от ХVІ в. И др. Впрочем от първите проучвания на старината до сега са намерени над 900 предмета, които в момента се пазят в панагюрския исторически музей.Особено ценна находка е печатът на един от владетелите на крепостта. Той е от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода ХІІІ-ХІV в. Особеното е, че в средата на ХІV в. Пловдив вече е бил под турско робство, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството.
За двумесечните археологически проучвания тази есен са похарчени само 6000 лв., като 5000 лв. са от историческия музей, а останалите са осигурени от общината. Обикновеният турист обаче не знае почти нищо за калето, чийто зидове и днес стърчат в самота върху един от множеството хълмове, сред дивите акации, на изток от с. Бъта. Малцина панагюрци са ходили до там, макар сериозните археологически проучвания да започват през 1976 г. и крепостта да става популярна сред местните жители. Иманярите обаче живо се интересуват от земята на "Красен". В работата за статия за в. "Време 2001" през 2002 г. екипът ни се натъкна на три пресни иманярски рова в южната част на крепостта, както и на редовно използвано огнище, край което бяха разпръснати празни кутии от бира, кола, опаковки на готови храни и бутилки от минерална вода. По-късно бяха открити други иманярски ровове.
Днес археолозите обаче са поручвали основно централната крепост и северния вход. На този етап в северозападния сектор на цитаделата са разкрити шест жилища. Като проходите между тях са перпендикулярно на посоката на вятъра. Най-голямото е с пет дяла и се предполага, че е принадлежало на управителя на крепостта, наречен кастрофилакс. Жилището на владетеля е с оригинален архитектурен план. Тук при предишни разкопки археолозите са открили фибули, бронзова игла за коса с врязана геометрична украса и монета на император Тиберий Константин (578-582). Подът е бил от декоративни тухли, върху чиято лицева страна са нанесени различни орнаменти, пауни и други птици. Стените са били боядисани в червено. 
Любопитно е и, че християнството пуска корени тук още през ІV в. За това говори откритата в Подградието втора църква между коритото на р. Луда Яна и крепостта, построена в началото на ІV век. В нея са намерени монета на Галерий Валерий Максимилиан (Цезар от 293 до 305 г. и Август от 305 до 311 г.) и фрагменти на съдове от ІV-V в. По-късно тя била преусторена в баптисерий, което е съобразяване с нуждите от кръщелни след приемането на християнството чрез Миланския дикт в Римската империя. 
Безспорен интерес представлява и античното селище, проучването на което обаче тепърва предстои. С разкопките тази есен приключи поредния етап от проучването на крепостта.

От: Стоян Радулов и екип на в. "Време 2001"
Снимки: Стоян Радулов