На 3 декември се навършиха 73 години от откриването на линията и пускането на първия парен влак между Панагюрище и Пловдив

Между 2500 и 3000 пътници месечно ползват мотрисите "Дизеро-Сименс" по новооткритата влакова линя Панагюрище-Пловдив, съобщи специално за в. "Време 2001" Александър Георгиев - началник на панагюрската гара. Това надвишава годишния обем на пътуващите в последните две години преди закриването на линията през 2002 г.
Причината е освен в пътуващите ежедневно три чифта влакове в удобни за пътниците часове, така и сравнително ниската цена на билета, особенно за ползващите десетките намаления и преференции. Такива са единният билет за отиване и връщане, намалението от 50% за възрастни, учащи се, деца от 7 до 10 год., младежи до 26 год., картата "Класик", отстъпките за семейства с две и повече деца, трудноподвижни лица и най-вече 75 %-то намаление на ученически групи провеждащи екскурзии с учебна цел.
Сега на дневен ред са редица мероприятия и действия по възстановяването на услугата колетни пратки, увеличаване на количеството превозвани товари, издаването на карти за ученици и възрастни в гара Панагюрище, подобряване на обслужването на пътниците с градския транспорт.
Междувременно на 3 декември се навършиха 73 години от откриването на ж.п. линията Пловдив-Панагюрище. В мразовития тогава ден панагюрци посрещат първия влак и локомотива, от който тържествено слиза цар Борис ІІІ, а до него гордо пристъпва тогавашния министър на железниците Стоян Костурков.
Строителството е осъществено през 1931-1933 година благодарение на министъра родолюбец. За тази си намеса Стоян Костурков заплаща скъпо. Той е бламиран в Народното събрание и освобождава поста си преди изтичането на мандата, което не му позволява да доведе докрай започнатото, а именно свързването на панагюрската жп. линия с подбалсканската, за което е съществувал проект в два варианта.
С годините тази линия е построена с помощта на местното население с доброволен труд. От тогава Панагюрище е свързано по ж.п. път със света, а линията е предпоставка за неговото иконмическо израстване. В годините на демокрацията обаче тя е оставена на произвола на съдбата. Техническото и състояние се влошава и това налага ограничения в скоростта на движението на влаковете, което от своя страна води до увеличаване на времепътуването до 3.5 часа в една посока. Пътниците и товарите намаляват, а това драстично намалява приходите за железниците и пътническото движение е преустановено като губещо. На 14 декември 2002 г. прозвучава последната свирка на пътническият влак за Пловдив. Създаден е инициативен комитет за протест срещу спирането. За съжаление обаче въпреки 6500 подписи на жители от общината и селищата пътническитевъзстановяването изглежда невъзможно. До тази година, когато чрез съдействието на народния представител Марко Мечев и подкрепата на зам. министъра на транспорта Георги Петърнейчев бяха осигурени необходимите средства за възстановяването на пътническата ж.п.връзката до Пловдив. Бе подобрено състоянието на железният път, по който вече се движат модерните мотриси "Дизеро-Сименс". Линията бе възстановена официално на 14 септември т.г. И трите месеца на нейното функциониране показват, че възстановяването на пътническия ж.п. транспрот е имало смисъл. Нй-вече за гражданите на обслужваните общини. 

Екип на в. "Време 2001" , 8 декември 2006 г.

Миражът на жп-линията Панагюрище-Мирково


Когато след 1956 г. постепенно се изоставят набелязаните за строителство около 2000 км нови жп-линии, с които да се свържат в цялостна железопътна мрежа по-голмата част от изградените дотогава жп-клонове и да се покрият с железопътен транспорт отдалечените райони на страната, инженерно-техническата колегия в железниците отбелязва и досега продължава да твърди, че нашата железопътна мрежа остава недостатъчно развита. Липсват редица къси, но намаляващи значително времепътуването, превозното разстояние и експлоатационните разходи жп-линии. Липсват редица оперативни, рокадни, осигуряващи редовната експлоатация и поемащи трафика при затруднения от всякакъв характер, железопътни участъци.

Нагледен пример е нещастието, връхлетяло страната през августовските наводнения миналата година, които не отминаха и "сигурния" жп-транспрот. Къде е например жп-връзката Панагюрище-Мирково? Тя трябваше да бъде построена преди 50 години, поемайки част от трафика и осигуряваща при всички форсмажорни обстоятелства железопътния транспорт между София и Пловдив - двата най-големи града в България. Тази връзка е липсващото звено по маршрута София-Столник-Долно Камарци-Мирково-Панагюрище-Фиипово-Пловдив. Колко много ни липсва тази връзка сега, особено при продължителното прекъсване на главната линия София-Пловдив през август и септември 2005 г. Колко излишни транспортни разходи нанесе това, колко непостъпили приходи, колко усилия, време и нерви на хиляди пътници и железничари би спестила тя. И това не е само сега. Много пъти, почти всяка година, се налага по различни причини да прекарваме влаковете от София и Пловдив и обратно през Карлово. Всяко затваряне на международната железопътна линия от Западна Европа за Истанбул за продължително време е тежък удар за БДЖ и страната. Това означава отлив на пътници, пренасочване на товарния трафик по маршрути, заобикалящи България, силно негативен имидж на нашите железници не само в представите на българския народ, но и пред чуждите железопътни администрации. Да не говорим, че от стратегическа гледна точка прекъсването на железопътния транспорт по една от най-главните жп-линии е изобщо неприемливо. Подобни липсващи жп-връзки като Панагюрище-Мирково има и на редица други места по нашата железопътна мрежа. Но този случай трябва да покаже на държавните институции, че не трябва да търсят само коя жп-линия да се закрие, а е нужно да се положат усилия за усъвършенстване на железопътната мрежа. Да се увеличат нейните възможности не само за по-рационална и икономична експлоатация, а и за повишаване на сигурността и непрекъснатото функциониране на жп-транспорта при всякакви обстоятелства. 

От инж. Димитър Деянов

Авторът е дългогодишен транспортен инжинер, тесен специалист в областта. Текстът ни бе предоставен от него, след като бе публикуван и в специализираното издание "Железничар".

в. "Време 2001", януари 2006 г.

За повече информация, коментари и въпроси:
vreme2001@gmail.com