Втората книга на младата авторка "Цветята си отиват" бе представена пред публика на 15 декември 2006 г. в театъра на Панагюрище

Стремеж към мечтите по пътя на добротата. Това като че ли най-точно характеризира втората поетична книга на Неди Кирилова "Цветята си отиват", която видя бял свят през декември 2006 г. с щемпела на ИК "Оборище" и бе представена за пръв път пред публика на 15 декември в камерната зала на театъра. В нея Неди показва най-съкровенните кътчета на съществото си. "Ако човек не си просне душата като на простор, тя никога няма да види слънце". Така отговори младата поетеса на един от специално зададените й тогава въпроси, базиран на цитат от друга панагюрска поетеса - Красимира Василева. Това явно е и част от Недината философия, от светоусета й, от отношението й към времето, събитията, хората, но най-вече към поезията и нейното тайнство - този път споделено. "Посвещавам тази стихосбирка на моето семейство, на любимите ми хора, с благодарност за това, че посяха и отгледаха в душата ми неувяхващите цветя на Любовта", каза Неди.
Книгата бе представена от главния редактор на в. "Време 2001" Стоян Радулов. В представянето се включиха ученичките от СПГ "Атанас Буров" Нора Варадинова и Цонка Георгиева, които прочетоха част от стихотворенията в книгата. Музикалното оформление бе дело на Величка Маслева. По време на едно от нейните вдъхновени изпълнения на пиано - "Фантазия" от Моцарт, присъстващите имаха възможност да се насладят и на маслените пейзажи на Неди Кирилова. Гости на събитието бяха Иванка Живкова - културен експерт в Общинска администрация, Димитър Стефанов - председател на Литературен клуб "Виделина", а вечерта бе открита от Магдалена Македонска - културен ръководител в театъра.
В обсъждането на книгата активно се включиха преподавателката по литература Йорданка Вълкова (редактор на книгата), която забеляза израстването на Неди в поетичната техника, както и писателят Пенко Керемидчиев, който акцентира върху значимостта на темите и идеите на авторката, надхвърлящи ръста на нейните едва 18 години.
Специални благодарности Неди отправи към собствениците на фирма "Градус", финансирали изцяло издаването на стихосбирката. 

Но най-хубавото като че ли се случи след края на официалната част, когато младата авторка раздаваше автографи на свои читатели повече от час - белег за това, че начинанието й в разголването на душата и отношението към света намира съмишленици, които тогава я поздравяваха искрено. 

Екип на в. "Време 2001"



"Кажи, поетесо, кажи ми какво представлява света?!..."

"Кажи, поетесо, кажи ми какво представлява света?!..."
Още с разгръщането на първите страници на втората поетична книга на Неди Кирилова "Цветята си отиват", погледът ми попадна на това изречение...
И ми се ще наистина да я попитам:
- Кажи, поетесо, кажи ми?!
И после:
- Защо "понякога си толкова унила"?
И после:
- Защото може би цветята си отиват?...
И после:
- А защо цветята си отиват?!...
Всъщност отговорите наистина са скрити между красивите корици, в десетките подредени акуратно стихотворения, в които не случайно се крият и думите от стихотворението "Моят стих":
"За моя стих, роден от мене,
Мога ли накратко да говоря.
Той ражда се в различно време,
Когато чувствам, мисля и се боря..."
Много се радвам, че това дете Неди Кирилова, всъщност - вече малка жена (О-о-о, да! В няколко от стихотворенията се прокрадват именно нотките на женската любов!) , ме покани да споделя с нея радостта от появата на втората й книга.
В първата - "Мечтателка" , издадена през 2000 г., тя само загатна своя бликащ талант, и както каза тогава може би нейната откривателка - дългогодишната преподавателка по литература Йорданка Вълкова, с която книга "опознавайки чудния език на буквите и багрите, майсторски, не за възрастта си, си послужи с тях", аз вече бих казал - "за да се въведе във вълшебството, наречено поезия"...
И ето, че днес, след като "мина, много време мина...", Неди сама е стигнала до прозрението, че....
"Душта е неземна рима,
Незримост - дъх от Бога...
Не може тя да се продава
В слова, макар да са изкусни,
Чрез чувства само се раздава.
Душата е изкуство!"
Ще ми се обаче преди да се гмурнем наистина в настоящия словесен изблик на Неди, да ви кажа няколко важни думички за нея:
Днес тя е на 18 години и малко, в края на следването си в Средното художествено училище за изобразително изкуство "Цанко Лавренов" в Пловдив. Но...
Но нейната биография на духа е наистина наситена. За това говорят на всичкото отгоре и десетките публикации в местната преса на Панагюрище. А знаем колко придирчиви сме ние, журналистите, към интересното, към истинската история, към наистина смисленото и ценното, което се случва около нас. Една публикация разказва за това как малкото тогава дете рисува икони, друга - за брилянтната й роля в моноспектакъла "Елиза и дивите лебеди", поставена от Дочка Кацарева през 2001 г., трета и четвърта за поезията й, за книгата й "Мечтателка"... Но най-синтезирано е предала усещането си за Неди може би обичаната от мен Мариана Динова през 2000 г. във в. "Оборище" с думите: "Блянът по вечната доброта Неди с лекота облича в стих и вещо пресъздава в картина".
Тук важната дума е "доброта".
И нея приемам за изходна точка в пътуването си из Недината поезия, което ще споделя с вас сега.
В стихотворението "Днес" тя е написала:
"... поемам смело по пътека нова
През сълзите вчерашни с усмивка днешна,
Днес отново чувствам се готова
Със разтворени обятия живота да посрещна."
И колко хубава е тази отвореност на сърцето, този порив към живота, и най-вече към доброто във живота, което Неди още от малка търси и прегръща с широко отворени сетива, с цялото си същество. Въвлечена и впечатлена, понякога стресната или очарована от всичко, което я заобикаля (обикновената роза, кръглата луна, поточето, чистото море), още по-важното е, че тя не спира с творческия порив, а продължава през творческия процес, за да стигне до истинското споделяне на нещата. В този смисъл тя е щастливка, защото да имаш творчески порив, но да не можеш да го разгърнеш, е най-голямото наказание и истинска малка Голгота за твореца. Не случайно хората тръпнат от векове с неосъществената любов между Ромео и Жулиета и повтарят с мъдро вдъхновение неизменния Хамлетов въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?". Неди е намерила отговора за себе си, защото просто да бъдем - олицетворени в цветче дори - е може би самата същност на творчеството. Неди извежда творческото преживяване в преживяване на Вечността. В стремеж и проявление към вечното Божествено присъствие.
И това освен в темелното стихотворение на книгата "Цветята си отиват" личи особено в стихотворението "Силата на поета".
Книгата започва с цикъла "Жигосване от миналото". И вероятно не случайно. В тази група стихотворения тя казва "Сбогом!" на детството, връща се към старото училище, и споделя най-голямата си мечта "да прегърне Майката Земя"...
Но тук се прокрадват и първите нотки на горест и печал от откритието, че светът не е само хубав, че има и друго лице. "До мен е пропастта бездънна", пише тя. "Зад мен е страшното поле, пълно с тръни, буренаци", и накрая ще попита "Къде отиде добротата?". Тук лирическият герой неистово се бори: "Попаднах в плен на хорска завист и злина". Опитва се да плува сред "злобата - излята нафта", омерзена от силата на клюките, преструвките, одумването, неодобрението към РАЗЛИЧНИТЕ, за да стигне сама до Шекспировото заключение, че "Интригата е силата на слабите"... И до истината за страха от забравата (стиотворенията "Въртележка", "Опасност").
Но още в следващия цикъл "Обновление" Неди разбира, че "не помагат отчаянието и сълзите - с тях не се върви напред. Не възвръщат те мечтите на самотния поет". И започва да се прокрадва светлината на надеждата: над нея има "огнено небе", "неразгадани знаци", "милиони, милиарди звезди", които успокояват вътрешното аз на героя, закрилят го, пожелават му "Лека нощ!"
В този момент Неди е успокоена: "Знам - слънце ще изгрее над целия народ". Разковничето е, че "слънцето сме ние и нашият живот". Защото знае: "В дълбините на сърцето плува само любовта!"
Впрочем, казвайки любов, тя има предвид най-широкия смисъл на това неразгадано и вълнуващо всички нас понятие, закодирано "дълбоко в сърцето" - както е озаглавен и следващия цикъл стихотворения.
И ето, стигнахме до заглавното стихотворение "Цветята си отиват" и неговата метафорика. Признавам, едно от моите любими, събрало почти цялата смислова семнатичност на книгата. Особено следващите брилянтни редове:
"... няма нищо по-велико от това,
Да бъдеш цвете с пролетни мечти...
И любовта край тебе да блести...
Ала цветята понякога загиват..."
"... Внимание, пазете ги, цветята си отиват!"
Хубавото е, че Неди не спира до голата декларативност, до простичкия апел... А продължава с най-чистата и възторжена сила, открила в себе си и претворила в стихотворението "Очакване":
"Ще те чакам ден,
Ще те чакам час,
За теб живота си ще дам.
Ах, ден мечтан,
Ах, час желан!
...Ще дойде светлина..."
И още по-нататък:
"Вярвам, че е някъде в света
Пътеката, която води
До моята единствена мечта,
Където никой не е ходил."
Сигурен съм, че част от пътя към тази нейна мечта е и осъществената книга, която честваме сега.
А накрая искам вече аз да я попитам:
- "Кажи, поетесо, кажи ми какво представлява света?!..."

От Стоян Радулов 



Неди - вслушала се в чудното клокочене на живота

Неди Кирилова - мечтателката, най-младата поетеса на Панагюрище, очакваната надежда на българската поезия, се побира изцяло, както и поетическите й откровения, в съждението на Георги Джагаров: "Този свят и прекрасен, и грозен, е мой!".
Да! Мой и твой! Наш - на всички българи! Какъвто сме го сътворили - сияен и мрачен, прекрасен и безобразен, възвишен и низък, трагичен и комичен. Обгръщал ли го е някой в цялото му дивно многообразие? Вслушвал ли се е в чудното клокочене на живота? Несъмнено Неди е познала и двата му компонента - пиродата, с нейните безобидни обитатели, и стягащите ни обръчи на живота, потискащите ни улици, сгради, умора, застой.
Измъчват я, потискат я равнодушието, безсърдечието, злобата, лъжата, предателството. Естетическият й идеал е любов, любов, любов, съзвездия и мечти! Тя я раздава щедро, но и получава, за да я връща чрез вдъхновените си творби на добрите хора.
Безразличието към съдбата на случаен странник, ненамерил подслон в ничий дом, ранява крехката душа на поетесата. Към безчувствените грешници Бог изрича страшните слова: "На вас мъки и беди, дор не станете добри!".
Значимостта на темите и идеите, вложени в съдържанието на Недините творби, надхвърля значително ръста на годините на поетесата. И тъкмо то удивлява читателя. Тя има куража да постави пръст в раната на нашето съвремие, да ни сепне и разтревожи, да насочи мислите ни към проблеми, касаещи настоящето и бъдещето естетическо възприятие на нашето подрастващо поколение, "че няма по-велико от това да бъдеш цвете с пролетни мечти". И гласът й разсича пространството: "Внимание! Цветята си отиват!".
Неистов вик на природозащитник, радетел за красота, търсещ пътека към нея. Тя я е намерила и ни я показва. Ще тръгнем ли по нея или по следите на хищника, оставил пустош и смърт след себе си? Много от творбите на Неди звучат като мъдри приказки-послания, само трябва да наострим сетивата си, за да почувстваме силата на идеите и ненатрапващите ни се внушения.
На добър час на поетесата към неовладяните досега от нея поетични хоризонти!

От Пенко Керемидчиев 



Силата на поета

Не можете да оковете вий поета,
душата му със лед не ще да замразите -
със воля ще премине през тръните на плета
и пак ще литне той - високо със мечтите.

Ще пада, ще пълзи, ще става,
дори жестоко да боли,
ще сипва и ще пий с наслада
живота си - макар да му горчи.

Безсилни сте да го принудите
на вас да иска да прилича,
не му отиват злобата, заблудите
не му отиват - той обича.

Обича! Да! И вас това ви плаши.
И страх ви е от любовта му, и се пазите.
С любов отпвърля той оръжията ваши,
по силно ви обича, когато вий го мразите.

Стихове: Неди Кирилова

За повече информация, коментари и въпроси:
vreme2001@gmail.com